Кои сортове мека пшеница са подходящи за биологичното земеделие? Резултати и перспективи от сравнително проучване с сортовите показатели при отглеждане с „ниски вложени ресурси“

Подборът на сортове, приспособени към променливите условия на биологичното земеделие, е едно от възможните решения за повишаване на добивите и за запазване, а дори и подобряване, на качеството на меката пшеница, отглеждана по този начин. Между 2004 и 2011 г. групата за сортова иновация „мека пшеница“ към отдела DGAP на INRA създаде експериментална система в три региона с разнообразни почвено-климатични условия, включваща оценка на разнообразни генотипи при отглеждане с „ниски вложени ресурси“ (FI) и в биологичното земеделие (AB). Сравнението на 17-те избрани двойки опити FI / AB показва ползата от непряката селекция чрез метода „с ниски вложени ресурси“ за идентифициране на генотипи, подходящи за биологичното земеделие по отношение на различни характеристики, включително добив и протеиново съдържание на зърното, но също и за характеризиране на генотипите „GPD+“ (положително отклонение в протеиновото съдържание на зърното), които биха оползотворили по-добре наличния азот. Пригодността за хлебопекарство, която много често е нарушена и по-нестабилна при БЗ, налага обаче оценяването на селекционираните генотипи при условията на БЗ, поне през последните години на селекцията.