Бобовите култури в Европа на XXI век: какво място заемат в настоящите и бъдещите селскостопански и хранителни системи? Какви нови предизвикателства стоят пред научните изследвания?

Интензификацията на селското стопанство, започнала през 50-те години на миналия век, като цяло доведе до спад в отглеждането на бобови култури, които днес съставляват по-малко от 3 % от основните култури във Франция и в Европа. Въпреки това бобовите култури имат редица предимства: (i) като източник на растителни протеини за човешкото или животинското хранене; (ii) като растения, които фиксират азота от въздуха и изискват по-малко азотни торове; и (iii) като култури за диверсификация в земеделските системи. Анализът на системите за производство на семенни и фуражни бобови култури във Франция показва, че различните фактори, които възпрепятстват въвеждането на тези култури, са свързани с процес на „блокиране“ на доминиращия социално-технически режим в селското стопанство. Въпреки това бобовите култури биха могли да играят ключова роля в агроекологичния преход към по-устойчиви селскостопански, хранителни и енергийни системи. Икономически подход, използващ многостепенния подход на теорията за преходите, позволи да се идентифицират пътища за преодоляване на блокирането на производството на бобови култури. В светлината на този анализ бяха определени четири основни групи изследователски въпроси, отнасящи се до (i) анализа на блокиращите фактори и идентифицирането на лостове за преход към системи, включващи повече бобови култури; (ii) идентифицирането на нови и разнообразни пазари за бобовите култури в рамките на устойчива хранителна верига; (iii) оценката и подобряването на екосистемните услуги, предоставяни от бобовите култури на ниво земеделски системи и територии, и (iv) оптимизирането на отглеждането на бобови култури в рамките на цялостен подход за екологична интензификация.