Ролята на селекцията в динамиката на разнообразието на култивираните сортове пшеница: от опитомяването до съвременната селекция през XX век

В хода на одомашняването им и до днес пшениците са били подложени на демографски ефекти (извадки с ограничен брой екземпляри) и селекционен натиск, които са оформили тяхното генетично разнообразие. Така твърдата пшеница е претърпяла тройно намаляване на генетичното си разнообразие: при опитомяването, при прехода от облечени към голи зърна, както и при съвременната селекция от 50-те години насам. При меката пшеница един от трите ѝ генома (геном D) е значително по-малко разнообразен от останалите два. Но без съмнение благодарение на сложността и пластичността на нейния хексаплоиден геном, областта на отглеждането му се е разширила по целия свят, като се е адаптирала към студа или топлината, към дългите или късите дни, към стреса и патогените, като това разпространение се изразява в силно агро-еко-географско структуриране на генетичното му разнообразие. Но именно в по-ограничен пространствен мащаб (например във Франция, дори в някои региони) и в по-скорошен времеви мащаб (през 20-ти век) се наблюдава значително намаляване на генетичното разнообразие, особено при заместването на местните сортове с модерни сортове. Изследването на структурата на генетичното разнообразие на пшеницата, на нейната пространствено-времева организация в различни мащаби, както и анализът на връзките между наблюдаваното разнообразие и селскостопанските практики в широк смисъл, са важни за по-доброто оползотворяване на това разнообразие, но също така и за неговото опазване и подновяване.