Подобряване на условията за отглеждане и използване на тритикале в рамките на устойчивото земеделие

Тази програма, обединяваща работата на държавна изследователска организация (INRA), технически институт (ARVALIS – Институт по растителна наука) и селекционери (GIE TRITICALE), обхващаше както аспектите на производството (азотно торене, сортов подбор), така и на употребата (зърно и слама) на тритикалето, както в количествено, така и в качествено отношение, с цел да се разкрият и подчертаят предимствата на отглеждането на тритикалето с оглед на устойчивото земеделие. То се основаваше на колекции от сортове тритикале, отглеждани във Франция, и на материал за генетично разнообразие, получен от нови кръстоски между пшеница и ръж. Това проучване потвърждава, че съдържанието на протеини – важен критерий за храненето на животните – при тритикалето, както и при пшеницата, е отрицателно корелирано с добива. Въпреки това то разкрива и някои генотипи, които се отклоняват положително от тази зависимост, и по-специално няколко от новите оценени родителски линии. С цел повишаване на съдържанието на протеини показваме, че тритикалето реагира благоприятно на фракционирано и по-късно внасяне на азот (в края на фазата на израстване) и че нуждата от азот при тритикалето е около 2,6 кг азот на квинтал зърно, което е по-малко от тази при меката пшеница (средно 3). Накрая, съставът на аминокиселините също е интересен при тритикалето, особено по отношение на лизина. Уравненията за прогнозиране на съдържанието на лизин спрямо общия азотен състав бяха преразгледани и все още показват по-високо съотношение в сравнение с пшеницата, въпреки че това предимство леко е намаляло през последните двадесет години. За храненето на моногастричните животни силната фитазна активност е важна и за доброто усвояване на фосфора (предимно под формата на фитинова киселина в зърнените култури): по-добър растеж и по-малко отпадъци в околната среда. Нашето проучване подчертава значението на тритикалето по отношение на фитазната активност: средно високи нива и значителна вариабилност (от еднократно до тройно) сред колекцията от тритикале, регистрирана във Франция. То потвърждава също така преобладаващата роля на генетичния фактор при този белег. Накрая бяха тествани различни методи за измерване на значителното производство на слама при тритикалето. Те сочат силен ефект на средата, но разкриват и някои генотипове с висока биомаса. Разлагането на този признак на основни компоненти не е лесно, а височината, в частност, далеч не обяснява всичко.