Характеристика и оптимизация на мрежата за регистрация на сортовете зимен грах през 2007, 2008 и 2009 г.

Целта на проучването беше да се адаптира към граха методът за диагностика на ограничаващите фактори, разработен за пшеницата, като се използва мрежата за регистрация на класическите сортове зимна грах hr (нереагиращи на фотопериода) и на новата мрежа от сортове зимни грахови сортове Hr, реагиращи на фотопериода (които могат да се засяват по-рано). Една от целите беше също така да се обсъди изграждането на тази нова мрежа. Използването на съществуващи агрономически модели или такива, разработени в рамките на проучването, беше необходимо за изчисляване на описателните променливи на някои ограничаващи фактори, по-специално за оценка на датата на достигане на определени стадии (начало на цъфтежа, начало на напълването на семената), както и за описване на ограничаващи фактори като зимни студове, воден стрес, недостиг на азот и натиск от аскохитоза. Диагностиката на ограничаващите фактори, извършена върху 4 контролни сорта (3 от тип hr, 1 от тип Hr) позволи да се обяснят от 51 до 66 % от вариациите в добива с 3 до 6 ограничаващи фактора, както и от 43 до 84 % от вариациите в добива на протеини с 3 до 7 ограничаващи фактора, което е много близко до резултатите за добива. Ние установихме преобладаващото значение на аскохитозата, високите температури между началото на цъфтежа и началото на напълването на семената (които имат по-малко изразена роля върху добива на протеини), сушата и липсата на слънчева радиация през същия период (които имат по-изразена роля върху добива на протеини). Ограничаващите фактори в началото на цикъла (загуби на растения, забавяне на поникването и, в планински условия, слана между началото на цъфтежа и началото на опрашването) са засегнали по-специално раннозасетите зимни грахови култури. Структурирането на мрежата Hr беше осъществено с включването на 4 ограничаващи фактора за загубите на добив. То позволява да се подчертае специфичният характер на някои местообитания и предлага да се увеличи разнообразието на ограничаващите фактори чрез избор на нови локации или чрез промени в агротехническите практики. Използването на поне два контролни сорта също е желателно за увеличаване на това разнообразие.