Подобряване на стратегиите за борба с увяхването на лавандулата и лавандина

Лавандулата и лавандинът са емблематични култури за Горна Прованс, които от няколко десетилетия насам са засегнати от увяхване. Етиологичният агент на това увяхване е фитоплазмата „столбур“, а основният преносител на тази фитоплазма е цикадата Hyalesthes obsoletus. Беше разработена чувствителна и надеждна диагностична техника, която позволи да се гарантира сертифицирането на растителния материал, произведен в съответствие с техническата спецификация за здрави растения. Мащабно епидемиологично проучване показа, че парцелите са заразени с 16 различни генотипа на фитоплазмата на столбур и че болестта се разпространява предимно от лавандула към лавандула и от лавандулови насаждения към лавандулови насаждения. Накрая, проучването на феномена на толерантността показа, че чувствителността към увяхването не е свързана с връзката растение-фитоплазма, а по-вероятно с взаимодействието на цикадата с растенията. Тази цикада се среща във всички обработвани парцели, но в много различна численост. Генотипизирането чрез AFLP също показа, че генетичното разнообразие на дивите видове лавандула е доста ограничено и че генетичната селекция, извършвана от сектора, го е намалила съвсем леко.