Системите за смесено земеделие и животновъдство за ефективно усвояване на азота

Системите за селскостопанско производство се интензифицираха, специализираха и концентрираха в значителна степен в територии, които сами по себе си също се специализираха силно. Това развитие отговаряше на икономическата логика в период на ниски цени на енергията, когато екологичните проблеми се пренебрегваха. Днес тези територии трябва да се справят с влошаването на състоянието на своите екосистеми, което се изразява в увреждане на качеството на водите и почвите, както и в изчерпване на биоразнообразието. По-специално, отделянето на животновъдството от земеползването води до значителни емисии на реактивен азот. Системите за смесено земеделие и животновъдство предлагат възможности за повишаване на ефективността на използване на азота в агросистемите чрез оптимизиране на екологичните взаимодействия и рециклирането на елементите, както и чрез по-голямо разчитане на производствените системи върху оползотворяването на възобновяеми ресурси. Настоящата статия разглежда възможностите за развитие на иновативно смесено земеделиеи животновъдство, която позволява да се ограничи използването на синтетични минерални торове чрез широко прилагане на бобови култури и рециклиране на животински отпадъци, както и да се запази азотът в системите чрез избор на сеитбообороти, включващи пасища или други фуражни култури. Тези взаимни допълнения между животновъдството и растениевъдството трябва да се търсят на различни организационни нива – от стопанството, през групата от взаимодействащи стопанства, до териториално или дори национално равнище.