Модел за аргументация в подкрепа на вземането на решения в сектора на зърнените култури

Анализът на дадена хранителна верига е много сложна операция, тъй като, от една страна, той се основава на множество критерии (екологични, икономически, социални, хранителни, санитарни, и др.), а от друга страна, трябва да отчита мнението на различните участници в веригата (публични власти, промишлени предприятия, технически центрове, професионални организации, потребители и др.). Тъй като целите на различните заинтересовани страни могат да се различават, вземането на решения се свежда до арбитраж. Този арбитраж може да се осъществи чрез търсене на компромис – решение, което задоволява, поне частично, всички заинтересовани страни – или чрез даване на предимство на определени участници, в зависимост от приоритетите на лицата, вземащи решения. Възникват няколко методологически въпроса относно проблематиката на арбитража в хранителните вериги: какъв модел да се използва за представяне и отчитане на противоречащи си гледни точки? Как да се отчетат приоритетите, изразени от различните участници с разминаващи се интереси? Как могат да се разрешават конфликтите, за да се постигне компромис в рамките на система за подпомагане на вземането на решения? Настоящата статия предлага подход, произтичащ от изкуствения интелект, за формализиране на наличните знания при вземането на решения. В нея се представя методология за подпомагане на вземането на решения, основана на аргументацията в хранителните вериги, както и пример, взет от казус от типа „рискове/ползи“, свързан с вида пшеница, която да се използва при производството на френски хляб. Това проучване се фокусира по-конкретно върху спора, предизвикан от няколко участници в веригата, относно възможната промяна на съдържанието на пепел в брашното, използвано за производството на френски хляб за ежедневна консумация.