Отглеждане на бобови култури с цел подобряване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове на ниво култура и стопанство

В тази статия се представят най-новите резултати от измервания на азотен оксид, проведени върху две бобови култури: зимни протеинови грах и бяла детелина в съчетание с ливадни треви. В сравнение с други полски култури при идентични почвено-климатични условия грахът е източник на много ниски емисии на N₂O, както по време на своя вегетационен цикъл, така и през месеците след прибирането на реколтата. Емисиите, измерени в пасища с бяла детелина, са сходни, независимо от дела на детелината в пасището – 35% или 19%, което съответства на 6,6 и 3,2% от събраната суха маса. Емисиите изглеждат по-скоро свързани с внесения азот, въпреки че произхождат предимно от азотния резерв на почвата. В общия контекст, на ниво „типични“ стопанства, въвеждането на бобови култури има благоприятен ефект върху балансите на невъзобновяемата енергия (НВЕ) и климатичните промени (КП); независимо дали се отглеждат като монокултура или в съчетание със зърнени култури. При пасищните системи балансите са леко положителни при сравнението между интензивните системи (35 % царевица) и екстензивните системи (малко царевица и повече трева с бобови култури) по отношение на въздействието върху КП. По отношение на баланса на НВЕ се отбелязва значителен прираст (27%) в полза на екстензивните системи.