Кои фуражни бобови култури (видове и сортове) и какви начини на отглеждане биха подобрили протеиновата самодостатъчност на стопанствата за тревоядни животни?

Доставянето на висококачествени протеини е от съществено значение за растежа и продуктивността на преживни животни. Много видове фуражни бобови растения, приспособени към умерения климат, притежават висок потенциал за производство на протеини, без да се налага използването на синтетични азотни торове. Най-продуктивните и най-използваните видове, като люцерната и детелините, се характеризират с висока разградимост на протеините в румена, което затруднява усвояването им от животното. Други видове, като лотиер, еспарцет и коронила, произвеждат кондензирани танини, които позволяват да се намали тази разградимост. Предвид доста ограничените възможности за генетично подобрение, техническите или агрономическите решения могат да максимизират усвояването на протеините от преживни животни: технологични обработки като дехидратация, смесени култури, съчетаващи няколко вида, за възстановяване на баланса между протеини и енергия в дажбата, което позволява по-добро усвояване на протеините, и накрая включването на бобови култури, богати на танини, в дажбата – чрез включването им в смесените култури или чрез добавянето им към дажбата. Като цяло тези фуражни бобови култури предлагат реални възможности за увеличаване на протеиновата автономност на стопанствата за преживни животни.