Приносът на геофизичните методи за определяне на плодородието на почвите

За да се приспособят селскостопанските практики по най-добър начин към нуждите на растенията, като същевременно се ограничи въздействието на торенето върху околната среда, е необходимо да се познават възможно най-подробно характеристиките на почвата – средата за отглеждане, тъй като те могат да варират значително във времето или в пространството. Тук представяме използването на някои инструменти от областта на подповърхностната геофизика, по-специално метода на електрическото съпротивление, за определяне на плодородието на почвата. Първоначално се представят основните принципи на измерването на електрическото съпротивление, както и методите за проучване чрез сондиране, електрически панел и електрическо влачене. След това показваме, че структурата на почвата – ключов елемент на физическата плодородност – може да бъде охарактеризирана в прости ситуации на полето чрез електрическо съпротивление. По-специално е възможно да се разграничат зони, силно уплътнени от преминаването на селскостопански машини, от зони, които са по-порести или по-напукани. Въпреки това реалната геометрия на уплътнените зони и степента на уплътняване не могат да бъдат определени въз основа на електрическото проучване. На втори етап показваме, че съдържанието на нитрати в почвата – стига то да остава в класическия диапазон на съдържание, наблюдаван при земеделските почви – не променя сигнала за електрическо съпротивление, който следователно не може да служи като диагностичен метод за определяне на състоянието на химическата плодородност на почвата.