Ябълковото дърво и неговите вредители – Динамичните и структурните компоненти на архитектурата на дървото влияят върху динамиката на заразяването и инфекцията

В рамките на изследванията върху устойчивостта на ябълковото дърво към вредители, нашата работа се съсредоточи върху оидиума (Podosphaera leucotricha (Ell. et Ev.) Salmon) и сивата листна въшка (Dysaphis plantaginea (Passerini)). Контролът върху тези два биологични вредителя е наистина задължителен в овощните градини за поддържане на качествено производство. Бяха проучени ефектите на два компонента от архитектурата на дървото върху два сорта, произлезли от селекционните програми на INRA – „Pitchounette“ и „Ariane“. Първият е динамиката на растежа на клончето, главно във връзка с чувствителността на листата, която вероятно е свързана с трофичен аспект (привлекателност на листата за листната въшка) и/или с развитието на онтогенна резистентност при листата, чиято фаза на разрастване е приключила (оидиум). Вторият аспект е структурата на клона, която влияе върху колонизирането му от пепелявата листна въшка. Нашите резултати потвърждават разликата в чувствителността към биоагресорите, която обикновено се наблюдава между двата изследвани сорта („Pitchounette“ е по-малко чувствителен от „Ariane“). Като цяло, начинът на отглеждане на дървото оказва слабо влияние върху епидемиологията на оидиума, докато значително променя заразяването с пепелява листна въшка. По отношение на оидиума потвърждаваме значението на онтогенната резистентност на листата: младите листа са по-чувствителни към вторични заразявания, отколкото старите. Що се отнася до пепелявата листна въшка, редът на разклоняване, който е положително корелиран с броя на пресечните точки между две съседни точки на растеж, е важен фактор за обяснение на значителния ефект на начина на отглеждане върху динамиката на заразяването. В заключение, това проучване потвърждава фундаменталната роля на генетичния подбор в търсенето на сортове с ниска чувствителност или устойчивост към вредители. Начинът на отглеждане на дървото е един от елементите, които могат частично да модулират динамиката на заразяване и инфектиране от вредители