Каква е връзката между епидемиологията, селекцията на сортове и потенциала за устойчивост на резистентността? Пример с фома по рапицата.

Начинът, по който епидемиите намаляват добива от културите, се влияе от растенията, патогените, околната среда, времето и човешката дейност. Генетичната устойчивост е безспорно една от тактиките, допринасящи за защитата на културите чрез използването на качествена и/или количествена устойчивост. Тъй като се отразява на епидемиологията, селекцията може да допринесе за постигането на целта за увеличаване на потенциала за устойчивост на сортовете. Адаптирането на патогенните популации, водещо до загуба на ефективност на резистентността, не зависи единствено от епидемичната динамика на даден парцел през един сезон, а напротив – от многогодишна динамика, включваща предаването на инокулум между парцелите. Разбирането на епидемиологията, включващо предаването на гъбичката между години и между парцели, позволява по-широко използване на потенциала на сортовото развъждане и изработване на стратегии, основани на взаимното допълване с агротехническите практики или внедряването на сортовете. Конкретното прилагане на стратегиите зависи от способността да се измерва точно проявата на резистентността при сортовете, което се основава на разработването на съответните методологии. Ще илюстрираме тези точки на примера на фома по рапицата.