Моделиране на реакцията на културите към водния стрес с помощта на STICS с цел предвиждане на климатичните промени

Моделът STICS оценява управлението на водите в селското стопанство в 10 френски региона с разнообразни почви и климатични условия. Той анализира оттока на вода, изпарението и реакциите на културите при три вида почвено покритие — гола почва, напоявани пасища и пасища, зависещи от дъждовните валежи — като показва регионални различия в задържането на вода и оттока. Бяха тествани три системи на отглеждане: изцяло напоявани, частично напоявани (50 % използване на вода) и отглеждани с дъждовна вода. Царевицата и захарното цвекло изискват значително напояване (30–50 % от нуждите), докато соргото и слънчогледът са по-ефективни от гледна точка на използването на вода. Пшеницата показва по-висока ефективност на водоползването в сравнение с царевицата в региона Миди-Пиренеи. Торенето с азот увеличава нуждата от напояване, а почвите с ниска способност за задържане на вода могат да повишат нуждите от напояване с до 100 mm. Сушите (2003–2005 г.) намалиха възвръщаемостта на водата и увеличиха азотния стрес. Частичното напояване и периодите на угар подобряват устойчивостта. Моделът подпомага планирането на адаптацията към климатичните промени, като подчертава регионалните стратегии за устойчиво земеделие в условия на недостиг на вода.