Повторна употреба на отпадъчни води от спирулина и извличане на хранителни вещества с помощта на водна леща и черна войнишка муха

Отпадъчните води от отглеждането на спирулина съдържат високи нива на азот, фосфор и алкалност, което създава предизвикателства за повторното им използване. Настоящото проучване оценява методи за пречистване и рециклиране, които да позволят устойчиво отглеждане на микроводорасли. Рециркулацията на средата за отглеждане на спирулина намалява потреблението на вода, но създава риск от замърсяване и забавяне на растежа поради натрупване на органични вещества. Активният въглен ефективно отстранява органичните вещества, като показва по-добри резултати в сравнение с водородния пероксид, активиран с ултравиолетови лъчи. Водната леща (Lemnaceae) се очертава като обещаваща за възстановяване на хранителните вещества, като отстранява до 100% от нитратите и подобрява усвояването на фосфатите при коригиране на рН. Оптималният растеж изисква разреждане (5–10%) и контрол на рН, за да се предотврати токсичността от амоняк. Високата електропроводимост (EC > 7,3 mS/cm) и карбонатният буфер усложняват обработката, което ограничава мащабируемостта. Ларвите на черната войнишка муха могат да преработват необработени отпадъци от спирулина без забавяне на растежа, което предлага жизнеспособен път за превръщане на отпадъците в протеини. Високата влажност обаче възпрепятства развитието на ларвите. Проучването заключава, че обработката с активен въглен и системите с водна леща при коригирано рН са най-ефективни, въпреки че увеличаването на обема в резултат на разреждането противоречи на целите за устойчивост. Резултатите подкрепят производството на спирулина в затворен цикъл в рамките на проекта „De Blauwe Keten“ по програма „Interreg“.