Растеж на чери доматите и реакцията на ризосферните бактерии към струвитни торове

Бяха оценени растежът на чери доматите, усвояването на хранителни вещества и бактериалните общности в ризосферата при четири източника на фосфор: без фосфор (P), струвит от отпадъчни води от картофи (PWS), струвит от битови отпадъчни води (MWS) и обикновен суперфосфат (SSP). В контролиран експеримент, проведен с нискофосфорна песъчливо-глинеста почва от графство Лимерик, Ирландия, фосфорът беше приложен в доза 80 mg/kg. SSP доведе до най-висока надземна биомаса (47,8 g/саксия), следван от PWS (39,5 g/саксия) и MWS (37,4 g/саксия). Поглъщането на фосфор от растенията не се различаваше значително между различните обработки (21,6–25,4 mg P/саксия), но PWS осигури най-високото ниво на фосфор, достъпен за растенията (5,52 mg/L), следван от SSP (4,74 mg/L) и MWS (4,37 mg/L). pH на почвата варираше от 7,09 до 7,32, като се наблюдаваше леко понижение при обработките с SSP и MWS. Бактериалните общности в ризосферата варираха значително: SSP и PWS бяха екологично сходни, докато MWS показа намалено алфа-разнообразие и променени функционални профили, включително по-ниска азотфиксация и дишане. MWS увеличи Xanthobacteraceae и намали Peptostreptococcaceae. PWS подобри дългосрочната наличност на фосфор и поддържаше по-високо микробно функционално разнообразие. Изобилието на гена PhoD варираше от 8,8×10⁵ до 1,0×10⁶ копия/g почва. При PWS и MWS се поддържаше по-високо ниво на наличен фосфор в сравнение с SSP и „без фосфор“, което показва устойчиво освобождаване на фосфор. Проучването предполага, че PWS може да бъде по-ефективен от MWS за устойчиво производство на домати, като подкрепя използването на торове в рамките на кръговата икономика.