Добив на трева: фактори, управление и нормандски стандарт

Добивът на трева е ключов показател за продуктивността на фуража, като във Франция той варира от 4 до 5 тона сухо вещество на хектар годишно, като разликите в рамките на едно и също поле могат да достигнат до двойни стойности поради годишни, сезонни, климатични и височинни фактори. Добивът зависи от типа на почвата, торенето и стопанисването на пасищата. Ефективните практики включват ограничаване на остаряването на пасищата, поддържане или въвеждане на продуктивни видове, подобряване на плодородието на почвата с органични добавки и прилагане на минерален азот през зимата и пролетта. Намаляването на честотата на косене или паша може да повиши добива, но да намали качеството. Оставянето на фуража на полето през лятото запазва добива. Въпреки това, действителното усвояване от стадото зависи както от количеството, така и от качеството на консумирания фураж. Ранното косене подобрява качеството и приема, докато късното косене увеличава обема и съдържанието на фибри. Бобовите култури трябва да се косят в подходящото време, за да се запазят листата. На пасището ниската височина на паша при висока гъстота на стадото максимизира стойността на хектар, дори ако производителността на отделните животни леко спадне. В Нормандия справочникът „Praicos n°4“ класифицира полетата в категории А (12–14 т), Б (10–11 т), В (8–9 т), Г (5–6 т) при влажни условия; 14–17 т, 12–14 т, 10–11 т, 7–8 т при добри условия; и 11–12 т, 11–12 т, 9–10 т, 5–6 т при сухи условия.