Настоящо състояние на сортовете лоза, устойчиви на болести (DRV): Изводи от експертни групи в шест европейски държави.

Устойчивите на болести сортове лоза (DRV/PIWI) се считат за ключови иновации за по-устойчиво лозарство. Широкото им внедряване обаче се затруднява от правни, икономически и социални бариери. Настоящото проучване имаше за цел да идентифицира основните пречки и възможности за интегрирането на DRV чрез консултации с интердисциплинарни експертни групи в шест европейски държави, като се обръщаше специално внимание на националните различия в регулаторната рамка, пазарните структури и степента на приемане от страна на заинтересованите страни.

Комбинираните резултати от 74 отговора на експертно проучване и задълбочени панелни дискусии разкриват смесена картина: Макар политическата несигурност, ограничителните правила за класификация на вината и ниската осведоменост на потребителите да ограничават приемането на DRV, нарастващото търсене на устойчиви продукти, пионерските предприятия и новите потребителски сегменти предлагат ясен потенциал. Панелите подчертаха необходимостта от регионални пилотни обекти, специфични за всяка страна стратегии и ясни комуникационни усилия. Културният контекст и интеграцията в съществуващите вериги на стойността бяха определени като решаващи фактори за приемането и пазарната значимост.

DRV могат да намалят употребата на пестициди и да повишат устойчивостта към климатичните промени, като предлагат ясни икономически ползи за лозарите. Въпреки това интегрирането им в практиката изисква подобрени правни рамки — особено по отношение на регистрацията на сортовете и класификацията на вината — както и целенасочено обучение по цялата верига на стойността. Изводите от панелните дискусии подчертават важността на инфраструктурите за приложни изследвания, формите на сътрудничество и комуникация, както и персонализираните маркетингови стратегии. Препоръчва се координиран подход, съчетаващ регулаторна гъвкавост, финансови стимули и осведомяване на обществеността, за да се отключи иновационният потенциал на DRV в европейското лозарство.

Сред основните пречки са правната несигурност, ограниченото признаване в системите за класификация на вината и ниската осведоменост на потребителите. Улесняващи фактори са нарастващото търсене на устойчивост, обещаващи пилотни инициативи и положителни опит в иновативни региони. За да се насърчи по-широкото внедряване на DRV, бъдещите действия трябва да се съсредоточат върху регулаторна реформа, трансграничен обмен на знания, регионални експерименти и стратегически маркетинг. Съвети за практикуващите: Ранните инвестиции в DRV могат да подобрят устойчивостта на стопанствата и да намалят разходите за производствени ресурси. Сътрудничеството с изследователски мрежи и демонстрационни обекти може да улесни прехода и да отвори нови пазарни възможности.