Фенотипна и генотипна характеристика и корелационен анализ на панел за разнообразие на граха (Pisum sativum L.)

Беше проведена фенотипна и генотипна характеристика с цел оценка на наследствеността, вариабилността и стабилността на добива на семена при генотипите на граха, използвани в селекцията за увеличаване на площите за отглеждане на грах. През 2019 и 2020 г. в Сърбия и Белгия бе изследван европейски панел за разнообразие на граха, включващ генотипи от Северна Америка, Азия и Австралия, състоящ се от сортове, селекционни линии, грах и местни сортове, като се използваше разширен блоков дизайн. Най-високата наследственост беше отчетена при теглото на хиляда семена; най-високият коефициент на вариация беше при добива на семена. Най-силната положителна корелация беше между броя на семената на растение и броя на шушулките на растение; най-силната отрицателна корелация беше между добива на семена и съдържанието на протеини. Йерархичното клъстериране раздели генетичния материал на граха въз основа на предназначението и типа. Различните групирания чрез анализ на главните компоненти на местните сортове, селекционните линии и сортовете, както и на фуражните видове и градинския и сухия грах, потвърждават, че е налице очевидно намаляване на сходството между генотиповете, което може да се обясни с различните им предназначения. Селекцията на граха трябва да се фокусира върху признаци с постоянна наследственост и положителен ефект върху добива на семена при подбора на високодобивните генотипи, както и върху осигуряването на по-широко приложение на граха в различни системи за селскостопанско производство.