Депаразитизация на жребчета: паразити, протоколи и грижи

Жребчетата са изключително податливи на чревни паразити поради незрелия си имунитет, като основна заплаха представляват *Parascaris equorum*, малките стронгили, *Strongyloides westeri* и тениите. *Parascaris equorum* засяга 31% от 3–9-месечните жребчета и може да причини фатална колика; имунитетът се развива между 6 месеца и 2 години. Малките стронгили засягат 39% от жребчетата в тази възрастова група, причинявайки диария и загуба на тегло. *Strongyloides westeri* (разпространение 5–11%) и тениите (2% при 2–6-месечните, 26% при 6–24-месечните) изискват целенасочено лечение. Протоколите за дехелминтизация дават приоритет на *Parascaris equorum* от 2-месечна възраст, като се използват фенбендазол или пирантел, с редуване на лекарствата от 6-месечна възраст. Макроцикличните лактони се избягват преди 6-месечна възраст. Есенното лечение срещу тении и пролетното копроскопично изследване насочват терапията и управлението на резистентността. Контролът на околната среда включва ежедневно отстраняване на тор, почистване с гореща вода (>60 °C), ротационно паша с едър рогат добитък и избягване на последователно паша. Систематичното дехелминтизиране, копроскопията и ротацията на лекарствата са от съществено значение за ефективния контрол на паразитите.