Малките стронгили при конете: патология и борба

Малките стронгили (циатостоми) са най-патогенните нематоди при конете, като над 50 вида засягат конете чрез контакт с пасищата и пасищните площи. Възрастните обитават дебелото черво, докато ларвите проникват в чревната стена, образуват кисти и влизат в хипобиоза – състояние на покой в късна есен – като оцеляват в лигавицата в продължение на години, особено в умерения климат. Развитието на ларвите зависи от климата: топлината ускорява растежа, а ларвите преживяват зимата в оборския тор, но са уязвими към циклите на замръзване и размразяване и към ултравиолетовото лъчение. Влажността подпомага миграцията на ларвите към пасищата, където те се поглъщат от пасящите коне. Заразяването води до загуба на тегло, диария и оток в крайниците или корема, като сериозно заболяване (циатостомоза) възниква, когато стресът или дехелминтизацията предизвикат масово реактивиране на ларвите, причинявайки чревни лезии, особено при млади коне. Броят на яйцата чрез копроскопия класифицира разпространението като леко (0–200 епг), умерено (200–500) или силно (>500), като при силно разпространение се налага често обезпаразитяване, за да се предотврати заразяването на пасищата. Контролът включва макроциклични лактони (ивермектин, моксидектин), пирантел и бензимидазоли (фенбендазол), въпреки че резистентността към пирантел и бензимидазоли налага провеждането на тестове. Моксидектинът действа специфично върху цистираните ларви и се препоръчва в късна есен. Жребчетата трябва да се третират на шест месеца, а кобилите за разплод – през пролетта. Депаразитизацията трябва да се извършва три до четири пъти годишно, в зависимост от броя на яйцата. Препоръчва се тестване за резистентност и мониторинг на ефикасността.