Управление на защитни пояси и крайни зони с цел подобряване на биологичното разнообразие

Живите плетове и крайните зони, като полеви граници и пътни банкети, са от жизненоважно значение за биологичното разнообразие в цяла Европа. Десетилетия на интензификация на селското стопанство са намалили тяхната екологична стойност. Ефективното стопанисване включва засаждане на фиданки на разстояние 30 см една от друга в два преместени един спрямо друг реда с разстояние 40 см между тях, поддържане на полева граница с ширина 1–2 м, както и прилагане на ротационни практики като подрязване, изреждане или подрязване до корен от септември до февруари. Тези методи подпомагат дивата природа, подобряват здравето на почвата, намаляват ерозията, смекчават наводненията и осигуряват подслон и храна. Ключовите практики включват избягване на смущения след цъфтежа, поддържане на форма „А“ с минимална височина 1,5 м и планиране на употребата на пестициди за защита на опрашителите. Препоръчват се местни видове, без торене и защитни съоръжения за дивата природа. Инвестицията варира от 500 до 800 евро на 100 м нова жива плетена ограда, като разходите за труд и оборудване са 50–60 евро на час. Проектът се финансира от програмата „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз (споразумение за безвъзмездна помощ № 101000770).