Люцерната като жив мулч: ползи и отглеждане

Люцерната е многогодишно фуражно растение с дълбоки корени, ценено заради дългия си жизнен цикъл, устойчивостта си на суша и способността си да вирее в дълбоки, некисели и недренажни почви. Тя поддържа здравето на почвата и е подходяща за включване в повечето сеитбообороти, с изключение на тези, включващи бобови култури като грах, фасул или леща, поради риска от заразяване с Aphanomyces. За къснопролетно засяване се препоръчват сортове, които презимуват, за да се сведе до минимум конкуренцията през зимата. Тя не е подходяща за райони с бръшлянова орловица, чието разпространение може да бъде стимулирано от люцерната. Плътността на засяване трябва да се намали до 6–8 кг/ха, когато се използва като покривна култура. Растението се характеризира с нисък растеж през зимата, силен растеж през пролетта и лятото и умерена активност през есента. Химичният контрол е ефективен при рапицата, но труден при пшеницата и царевицата. Финансирано от програмата „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз (грант № 727217).